Изпразнена съм от към съдържание.. Да, съществувам, усещам го някак си във въздуха. Очевидно е, че заемам и определно пространство, не съм безплътна или безпаметна.. Но съм ужасно изпразнена от съдържание.

Не ми се прави нищо днес и не мисля, че има какво да ме развесли или ентусиазира.. Леле.. Това радио ме побърква.. Какво ли му е на  душичката- да си радио и единствената ти функиция е да хващаш честоти, а ти да не се справяш с труда на живота си. Имам чуството, че се е е скарало с честотите и те някак си се опитват да го подминат- кой знае какво не е направило за тях, а те са искали..

И аз съм като радиото, с тази разлика, че не знам какво се иска от мен. Знам, че искат нещо- едно нещо, ама някак си все успявам да го подмина и да не го направя. Имам чуството, че събтията в живота ми са се наговорили да се случват в странна последователност и както им скимне. Понякога всичко е така не логично и сякаш вчера съм съществуала в друго измерение. Същото се отнася и за хората покрай мен. Сякаш всеки ден срещам нови хора, които не са били вчера в живота ми и няма да бъдат утре. Не може ли за малко да си помечтая за постоянство? Ей така..Напук да си помечтая. Виждам, че моето радио също  е мечтател и от време на време някак си успява да хване кристална чистота и да не бучи за половин час.. Искам и аз да хвана вярната честота,вместо да блуждая между бръмащите станции. И да се понеса над живота като кристална меодия от моето малко и тъжно радио, което някак си все не успява да хване правилната станция.